Пунктуационна помощ за фотографи: Ръководство за писане и корекция, Част 2

Почти всеки има блог в наши дни. Те са ефективен начин за комуникация с нашата публика. Те ни предлагат начин за споделяне на нашата работа, нашата креативност и дори част от нашата личност с потенциални клиенти. В известен смисъл те са нашите магазини, без солидна наемна цена! Блоговете за фотография обикновено са тежки за изображения, леки за думи. В края на краищата ние сме фотографи. Плащаме за нашите изображения, а не за думите ни. Разбрах. И все пак нещо все още ме притеснява.

Ако имате реален парче недвижими имоти като витрина, бихте ли оставили парченца от това и онова просто да лежат наоколо? Бихте ли поставили рекламни надписи, които току-що сте надраскали върху лист хартия с Sharpie? Не, не мисля така. Бихте положили много грижи и усилия, за да получите този прозорец на дисплея точно и вероятно бихте наели професионален писател на знаци, който да направи всичките ви знаци.

И така, защо не вложите толкова грижи и усилия във вашия блог? В края на краищата това е вашата модерна витрина. Хората идват, разглеждат хубавите снимки и, ако имате късмет, се интересуват достатъчно, за да спрат малко и да прочетат съдържанието.

Представете си колко разочаровани са, когато прочетат това:

„Просто обожавам да надникна в живота на хората.“

Или това:

„Ето малка част от тази прекрасна галерия за семейства.“

Или това:

„Ето един кратък поглед от днешната сесия.“

Ако са нещо като мен, те ахнат от ужас и посегат към най-близката червена писалка. Добре, така че може би не всички ваши читатели са толкова склонни като мен да хипервентилират при вида на зееща дупка, където трябва да бъде апостроф. Може би са се научи да пуска... Или може би просто са твърде учтиви, за да кажат нещо. Така че ще го направя за тях: Научете се да препинате!

Един от любимите ми автори, Mem Fox, обикновено пише по следния начин:

„Ето я синята овца. Ето я червената овца. Ето я и овцата за баня. Тук е леглото овца. Но къде е зелената овца? ”

Fox, M. & Horacek, J (2004) Къде е зелената овца? Камберуел, Вик.: Група пингвини / Викинг

Но от време на време тя пише така:

„Всички апострофи са трудни, но апострофите на притежание са най-сложните от всички. При писането на ученици (и фотографи) те се използват погрешно толкова често, че сега е добре дошла изненада да ги видим правилно използвани. Ако ги направите правилно, ще ви спечелите много допълнително уважение от вашите читатели (потенциални клиенти) - те ще седнат и ще забележат. Те ще лъчат. И е много по-вероятно да гледат положително на вашите писания (и на вашата фотография). Класно е - и е от съществено значение - да можете да поставите апострофа на притежанието на правилното място. "

[Думи в скоби, добавени от мен.]

Фокс, М. и Уилкинсън, Л. (1993) English Essentials: Ръководството за добро писане, което не би било без него. Южен Мелбърн: MacMillan Education Australia.

Видове апострофи:

През повечето време не е толкова трудно вземете апострофите правилно ако просто научите правилата. Е, как да го направите правилно? Какви са правилата за апострофите? Има два вида апострофи: апостроф на притежание и апостроф на свиване. Нека първо да се справим с апострофа на свиването, защото това е по-простото от двете. (В последното изречение имаше двама от тях. Видяхте ли ги?)

Контракции:

Ето правилото:

Използвайте апостроф на пропуска, когато нещо е пропуснато. Обикновено? Залагаш!

И така, нека разгледаме изречението по-горе с два апострофа на свиване: „Нека“ всъщност е съкращение на „нека“, където / u / е пропуснато, така че поставяте апостроф на негово място, а „това е“ е съкращение на „it is“ (където / i / е пропуснато и заменено с апостроф. Ето някои други примери:

Не мога, съкратено от „не мога“

Няма, съкратено от „няма да“

Не, съкратено от „не трябва“

Ето, съкратено от „тук е“

Трикове и капани:

Имайте предвид обаче, че има сложни неща, които приличат на тях трябва имат апостроф на пропуск, но всъщност не се нуждаят от такъв. „Това“ е конкретен пример. Има разлика между „Това е“, което се свива на „то е“ и „своето“ притежателното местоимение. И така, как да различите разликата? Лесно: Просто се опитайте да разширите това, което прилича на свиване и да видите дали има смисъл. Например:

„Днес вали днес“ може да се разшири до „Днес вали днес“ и все още да има смисъл. „Кучето махна с опашка“ няма смисъл, ако се опитате да я разширите: Кучето махна с опашка. “ Хъ? Не е необходим апостроф. „Това“ в това изречение е притежателното местоимение. (Сравнете „неговото“, „нейното“, „моето“.)

Апострофи на владението:

А какво ще кажете за апострофите на притежание? Е, просто трябва да се научите да задавате правилния въпрос: На кого или на какво принадлежи съществителното име? След това запишете отговора на този въпрос, добавете апостроф и an / s / (освен ако съществителното е множествено число, тогава няма нужда да добавяте an / s /). Нека разгледаме някои примери. След конвенцията от Английски основи правилно препинани са само изреченията с удебелен шрифт.

За съжаление дрехите от зелени овце не пасваха на вълка.
На кого принадлежи облеклото?
Зелената овца.
Добавете апостроф, след това / s /: зелената овца
За съжаление зеленото овче облекло не пасваше на вълка.

 

Жалките ридания на кучетата се чуваха из целия квартал, когато той оставаше вкъщи сам.
На кого или какво принадлежат жалките ридания?
Кучето.
Добавете апостроф / и /: Кучешки
Жалките ридания на кучето се чуваха из целия квартал винаги, когато той оставаше вкъщи сам.

 

Жалките ридания на кучетата се чуваха из целия квартал, когато бяха оставени сами вкъщи.
На кого принадлежат жалките ридания?
Кучетата.
Добавете апостроф (и не / s / в този случай, защото „кучета“ е множествено число): Кучетата „
Жалките ридания на кучетата се чуваха из целия квартал, когато бяха оставени сами вкъщи.

 

(Ще забележите, че съм използвал британския правопис „квартал“. Аз съм от Австралия!)

Трикове и капани:

Има някои притежатели, които наистина са доста трудни за разпознаване и те са свързани с времето:

Днешната снимка беше толкова забавна!
Портретната сесия от миналата седмица беше отложена, тъй като Сузи имаше морбили.
Наистина очаквам с нетърпение пробната сесия през следващата седмица. Ще го направиш обичам вашите изображения!

В горните примери времето е собственикът. И така, „днес“ е собственик на снимката, „миналата седмица“ притежава портретната сесия, а „следващата седмица“ притежава контролната сесия. Странно, а? Знам. Просто ще трябва да ми доверите това.

Има и някои думи, които изглеждат като тях трябва бъдете притежатели, но всъщност не са. Те са всъщност описания. Вземете например „детска фотография“. Снимката не принадлежи на децата. Думата „деца“ описва фотографията. (Сравнете фотографията за домашни любимци, портретна фотография, пейзажна фотография). Дамски тоалет, учителски колеж и детска литература са други примери в тази категория.

Има ли смисъл сега? Надявам се. Така че нека се върнем към неправилните изречения, които четох в истински блогове, които ме подтикнаха да напиша този пост на първо място:

Просто обожавам да надникна в живота на хората и как те украсяват и обичат трябва да четат: Просто обожавам да надникна в живота на хората ...

Ето малка част от тази прекрасна галерия за семейства, трябва да чете: Ето малка част от галерията на това прекрасно семейство защото „Ето“ е свиване на „тук е“ и кой е собственик на галерията? Семейството. Това е само едно семейство, семейство, което заслужава апостроф / s / (и не трябва да се пише в множествено число, както е избрал да направи авторът на този блог).

И още едно за протокола:

Това са „снимки“, а не „снимки“ за множествено число на снимка. От коментарите знам един от Предишните публикации на Джоди че въпросът за апострофа в „снимки“ е спор между нейните читатели. Въпреки че може да се твърди, че „снимката“ е правилна, защото е свиване на „снимки“ (и по този начин изисква апостроф на свиването), думата „снимка“ сега е приет в английския език като самостоятелна дума. Той има свой собствен отделен запис в моя речник, като множественото число е дадено като „снимки“. Това е достатъчно добре за мен.

Дженифър Тейлър е дете и семеен фотограф в Сидни, която също има докторска степен по образование в ранна детска възраст, специализирана в развитието на грамотността и билингвизма. Когато не прави снимки, не прекарва време със семейството си или не преподава йога, тя може да бъде намерена изправена пред прозорците на агентите за недвижими имоти с червена писалка в ръка.